Еха, как звучи заглавието, а? Многообещаващо? Философски? Поучително? Не! Каквото и да мислите, изтрийте го от главата си. Заглавието е обобщение на на личният ми опит и развитие на възгледите ми в последно време. А повода да се впусна в ученето за себе си беше, че дълго време се мислих за влюбен. Че може да има влюбване без да има секс преди това. Сгреших естествено, просто съм искал да имам това момиче. А обобщението на натрупаният опит е, че не може да има връзка, привличане, влюбване, без да е имало сексуални отношения. Няма как, въпреки, че преди мислих различно. "Невъзможно" по принцип в моя речник не е от най-ползваните думи, може би с изключение на случаите на физически невъзможни неща. В този ред на мисли, усещането за влюбване премина в графа невъзможно, а дефиницията за чувството се промени на "сексуален глад". И какво прави човек, когато е гладен - взема менюто, допитва се до себе си какво му се яде, разглежда какво има, избира си и консумира. Утолява глада си. Сега ще кажете, че не това е начина за връзка, че е първобитно, да така е. Първобитно е точно толкова, колкото е първобитно да си в 7-8-10 годишна връзка и да изневеряваш на партньора си, или да правиш неангажиращ секс зад гърба му/й. Кой съм аз да съдя тези хора ли? Грешка, не ги съдя, както никой няма право да ме съди мен, че по този начин консумирам и удовлетворявам телесните нужди. Ако пък гракне някой, че съм животно и не съм стигнал нивото за удовлетворение на духовните нужди.... ХА ХА ХА! Не можеш да удовлетвориш духовните си нужди, ако телесните не са удовлетворени, а при мен явно глада е страхотен, за телесно и духовно. И ако до сега удовлетворявах едните за сметка на другите, открих, че това ме прави инвалид в сферата на неудовлетворените. Т.е. трябва да възстановя баланса. И всички дето ми прокламират някакви измислени ценности - пфффф, не можеш да храниш тигър с трева и да искаш да оцелее. А и никой няма да го смята за тигър такова тревопасно. Същото е и с хората, имаш нужда, задоволяваш и градиш нагоре, това е пътят на развитието. Опитните привличат, неопитните си търсят начина да натрупат опит. (Това го казвам от опит!) Другият път е на цикленето и празните философии. Та така, философиите ги оставям на душеприказчиците, аз отивам да се съвокуплявам с комшийката, че от доста време е самотна и й отказвах, и е време да си удовлетворим взаимно нуждите. Любов няма да излезе от това, нито от историята с колежките дето ме водят по басейни и вили. Това е само физиология, любовта ще я оставя за някоя, която ще се престраши да ме убеди, че и без секс може да има чувства... Успех!

За финал: Мили ми влюбчиви принцески, кифли и всякакви кукли, оставям ви принцовете, кеновете и мъжете-мечта (вица за магазина няма да ви го казвам сега). Не искам да съм вашият принц, нито ме вълнуват ограничените ви шаблони за "подходящия мъж". Аз идвам от една друга приказка и ако можете да издържите на болезнената и груба истина, без "бели" лъжи, без лицемерие и без безсмислени обещания, може да ме пробвате сексуално и евентуално да се харесаме един на друг за нещо повече. В противен случай, гледайте си работата т.е. търсете си идеалните принцове и не ми губете времето! (идеалните са скучни, ама това вече е друга тема...)

Пък това е най-хубавото,което си писал!:))

не зная дали е най-хубавото, но e нещо, което чувствам, мисля и разбирам по този начин. Споделям го, защото за себе си избрах да живея - не да трупам вещи, лукс и префърцунени похвали, а преживявания, спомени за моменти, хора и усещания.
ПП Много си ми симпатична днес, прииска ми се да се запознаем на живо - някак си е по-истинско и вълнуващо, не мислиш ли? :-)

Това, което написа след "Споделям го, защото..." е достойно за уважение.
Пожелавам ти много ЩАСТИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

идеалния партньор е понятие създадено от този( индивида) които иска да намери най доброто за себе си. и понеже живеем в реален свят - разумните хора са наясно , че критерия за идеален е нужно малко да бъде окастрен за да се материализира в реалния свят. ако по между ви пламне искра, забушуват едни там хормони нито ти нито тя ще се питате до колко сте идеални. просто ще се нагодите към не идеалните си качества. тя ще приеме твоите и ти нейните. тя ще се опита да по притъпи нейните (с твоя помощ и търпение) и ти ще се опиташ да притъпиш твоите ( с нейна помощ и търпение) не идеални детайли от характера. само че това се случва бавно и ще ви е нужно много търпение и толерантност един към друг. и най важното е да има разговори за това какво не харесваш в мен, скъпа/и? ще опитам следващия път да постъпя иначе! много е важно когато гледа човек да вижда и когато слуша да чува . без обратна връзка каквото и да си кажете никога няма да стигнете до консенсус и скоро като се успокоят хормоните пак ще бъдете на изходна позиция той/тя не си заслужаваше времето отделено ...
не е важно дали ще си говорите за какво се случи днес докато не бяхте заедно, а какво се случва докато сте заедно, как се чувствате когато сте заедно.

Здравейте Rumyn,
много интересно мнение... обаче! Какво правим, ако хормоните притъпят способността за слушане и виждане? Тогава обратна връзка няма как да има... и идва изходната позиция т.е. той/тя не си заслужава времето. :)
ПП Имаше едно момиче, с което не се получиха нещата, но когато бяхме заедно, се случваха двете крайности - вселенски мир, в който нищо не можеше да помрачи щастието или развали спокойствието ми (дори нейните недостатъци бяха хубави) и всепомитащата буря, след която имаше строшени кости, наранени тъкани, унищожени чувства (моите естествено). В добрите моменти смятах, че трябва да се старая да възприемам нещата от тази гледна точка и да не позволявам да се стига до лошите, до като в един лош момент реших, че не си струва усилията повече, колкото и елементарно да беше. Когато емоционално си изчерпан, трябва да си дадеш сметка за цената, дали искаш да я платиш и веднъж взел решение, да отрежеш тумора черпещ енергия, за да можеш да се възстановиш.

/до като в един лош момент реших, че не си струва усилията повече, колкото и елементарно да беше. Когато емоционално си изчерпан, трябва да си дадеш сметка за цената, дали искаш да я платиш и веднъж взел решение, да отрежеш тумора черпещ енергия, за да можеш да се възстановиш./
ами какво да ти кажа по трудния път си открил къде да поставиш границата на търпението си. любим мой автор - дел карнеги го е формулирал тъка: " долната граница на загубата" мисля че имам пост с точно този откъс от книгата му.
е не няма но ще ти го пусна утре, че днес съм много изморена вече.

току що ти пуснах това за което ти говорих в предния коментар в пост при мен.
приятно четене :)
много ми се спи вече добита съм.