Да ви кажа, вие сигурно си знаете де, но все пак да повторя - повторението е майка на знанието... Когато нещо е прекалено хубаво, за да е истина, то най-вероятно не е. Бепзлатно е само сиренцето в капана на мишката. Та така и аз паднах в един капан, за еН-ти път междувпрочем, и май ще ми дойде най-сетне акъла в главата да не вярвам на жена, с която съм се запознал скоро.
  Както и да е, да се върна на темата - на скоро пътувах между София и Пловдив с една група за споделено пътуване и попаднах на супер-интересна жена (за разговор, уточнявам). Говорихме по много теми в колата и се оказа, че имаме доста сходни виждания за живота, като например, че времето тече, не чака никой и ако човек си губи времето в чакане на друг, който блее - е загуба на време, най-ценния ресурс в живота ни. В тази връзка се смяхме дори (а и на сериозно го направихме), че като влизаме в града, ще се обаждаме на половинката, че си идваме - да не си разваляме семейството. Не си заслужава за 15 стотинки разговор и евентуално едното съвокупление, да се слага кръст човек на щастието в двойката.

ПП В тази връзка спирайте фейсбука, че току що ми се случи да хвана бившата вече бъдеща ми жена, че ме лъже. Малко се връщам първи клас така, но имам вече опит в такава ситуация и знам как да го преживея. Та, ако има софиянци, които си търсят компания за разпивка (аз от скоро съм тук), може да ми пишат, аз така или иначе излизам на лов (hunt, not love) тая вечер, а с литературни другари по чашка убеден съм ще е по-успешен!  ;-)