Така, днес (вчера, ма да не изпадам в подробности) се навърши една година от едно голямо решение в живота ми - напуснах добре платената за града ми и сигурна държавна работа, за да се преместя в друг град и да започна в частния сектор. Днес ми е деня за равносметка и оценка на решението, SWOT анализа дет" се вика. Я да видим какво свърших за тази една година:

1. Ще започна в обратен ред, със заплахите. Взех решение, с което рискувах и поставих на карта всичко - изплащането на кредита ми от безработните години, собственото жилище, сигурната работа, над-средния за града доход, отношенията ми с приятелите. Направих го почти без план, само с диво желание да се откъсна от заобикалящата ме посредственост и канализираност, да напусна зоната ми на комфорт и или да потъна, или да успея. Както Кортес е запалил корабите си при превземането на Мексико, така и аз изгорих всички мостове назад и пътят ми остана само в една посока т.е. заплахата е прицелена и мерки са взети.

2. Възможности. Преместването в нов град и на нова работа крие много възможности - за по-добър доход, лично и професионално развитие т.е. нови хора, култура, начин на живот, кариера, знания и мироглед. Трябва да се подготвя за тях и ако ми се отвори възможност - да се възползвам. Е, не успях от някои, но за това по-долу.

3. Слаби страни. Тръгнах само с желание и малко опит, придобит отново основно с желание, за съжаление университетското и средното образование в България са пародия и с нищо не са ми помогнали в професионалния ми път. Освен с лични контакти. Слабостта ми бе, че бях почти бяло платно, върху което да пише работодателя ми т.е. необходимо ми беше обучение. Сериозно обучение. Това обаче може да се превърне в предимство - да бъда обучен така, както е необходимо на новият ми работодател. Още инфо, по-долу.

4. Силни страни. Желание. Само и единствено желание за успех и желание за бягство от простотията и от една жена. Жена, която се опитвам да извадя от мислите и сънищата си безуспешно. Жена, с която нямах нищо, освен изпепеляващо чувство, че сме родени един за друг. Жена, която можеше да ме накара да летя или да ме смачка в депресия с една своя дума. Жена, която изгоних така, че да не пусна повече в живота ми, за да не се смущава вътрешния ми покой и концентрация.

Равносметката:

Живях няколко месеца при роднини, за да отделя пари и взема жилище под наем. През миналата зима изкарах в почти неотоплена стая при роднините, за да не ги натоварвам със сметки, ходих пеш много (но ми харесваше!), разболях се за антибиотици в първия ми работен ден, започнах работа с проформа въвеждащо обучение и наваксване скоростта на работа в движение... Изпитателния ми период мина и съм на постоянен договор вече т.е. опсаноста да не мога да изплащам кредита ми отмина. Издържам се и живея по-висок стандарт от преди, въпреки че плащам наем, а не съм в собствено жилище. Професионално имам нови хоризонти, а в личен план по-голям шанс да срещна друга жена, която да измести онази от мислите ми. Имам по-нова и по-висок клас кола от преди, мога да си позволя да плащам в брой, вместо с кредитна карта, мисля да отида и на море следващата година. Въобще професионално почти се получи, остана един изпит за сертификат да взема (явих се веднъж и за малко не успях) и първата крачка е изцяло изпълнена.
Планирах я за първата година, но не бива да съм максималист...

Втората крачка бе да намеря жена. Жена, с която да мога да прекарам часове в мълчание, без маска, без думи, просто да се наслаждаваме на миговете си заедно. Опитах два пъти, и двата пъти бяха случайни запознанства.

Първата жена беше безкрайно земна, чаровна, интелигентна, като есенна поляна в слънчев ден, която носи спокойствие и радост. Не можах да повярвам на късмета си, че излиза с мен, че я изпращам до вкъщи, че пием бира и купуваме играчки за котето ѝ, че... Прекалената емоция ме изтощи, накара ме да повярвам, че ако нещо е прекалено хубава за да е истина, то не е. Отблъснах я, както винаги, преди да се получат отношения. Ярко, силно и гадно, да не помисли повече за мен. От вътре ме изгаряше, но страха да не пречупя собственото ми его, което ме кара да вървя напред, ми попречи да се контролирам. После и да съжалявах, извиненията са безсмислени, ако човека отсреща не се интересува от тях.

Втората жена беше буйна, като планинска река с множество скоци и водопади. Във всеки един момент беше готова да скочи и разпердушини конкурентна жена, а в следващия момент сяда спокойно да си допие коктейла, невъзмутима, като бистър вир... Там дори не стигнахме до отношения, оказа се, че има друг мъж в живота ѝ, защото закъснях с поканата за вечеря... Замислих се, ако трябва да открадна хубава жена от някой друг, то няма ли после някой да я открадне от мен? Да, няколко примера имам как такива връзки не са успешни. Отказах се от кражбата и я изтрих от живота си, тихо и безвъзвратно - телефони, фейсбук, чат акаунти, снимки и спомени от времето на приятелството ни. Остана само спомен, който изблендява на фона на онази първата, заради която тръгнах с рогата напред.

Третата... не зная ще я има ли, ще мога ли да обуздая себе си и да приема човек до мен, или научен от досегашните мимолетни свалки, ще бъда простак, изрод, пренебрежителното говедо, което се усмихва на хубавицата, без да я познава я води на кафе, лягат си после, а няколко часа по-късно ѝ вика такси, след което спира да отговаря на телефонните ѝ обаждания. Даа... парадоксално, но действа. Плаши ме перспективата да стана непукист към жените. Не искам да не изпитвам емоция и привързаност, а виждам как тях това ги плаши.

Провалих се в това отношение, за това сега се амбицирам да уча, да се изнеса от кочината България и да приключа с местните страхливи жени. Мисля да отида до Русия, жените им са хубави и лесни, ще поживея, ще избирам и ще си взема една за в къщи в САЩ. Редно е вече те мен да гонят, а не аз тях, секса е прекалено евтин и лесен та да си давам зор за чувства, а тях ги убиха няколкото страхливи дрисли в живота ми.

Поздрави,

Сингъл, секси и готов за парти!