Здравейте на всички, които ще прочетете едно полу-оплакване или една история, всекиму според настроението. Ще ви разкажа за морското ми приключение в "цивилизованото" Приморско.
Събираме се една тумба народ и заминаваме на море, едни в Събота, други в Неделя, трети в Понеделник, но в крайна сметка се събрахме. Ядене, пиене, компания хубава, веселба - всичко е приказка. До първият ден. Тук е момента да вметна, че от работа на бюро имам проблеми с кръста, преди две седмици тъкмо приключих с рехабилитация и се надявах ан морето да продължа, но уви... след страхотният първи ден се случи немислимото и в най-шантавите ми фантазии, схванах си кръста отново. За не запознатите - симптомите са различни, при мен се озразява в крампи на мускулите на гърба, невъзможност за движение в кръста и страшна болка. Занесоха ме до хотела моичките, и всичко добре, легнах и заспах неспокойно от невъзможността да сменя дори позата на сън. Не неше фатално това, човек като има мерак се събужда с усмивка и желание да направи нещо през деня, само дето не може да мръдне от леглото и се очертава цял ден лежанка. Майната му.
На закуска разбрах, че са взели на едно момче от компанията книжката, карал е по права отсечка дълга 1км. от хотелчето, в гора извън града до един черен път за плажа, пуст и неизползван през ноща. Което не го оправдава, но е каръщина (или нагласена работа) точно там да те хванат.
Същият ден компанията имаше планове да ходи на плаж на Силистар, тръгнаха към 10. Аз си полежах, но болките се усилваха и реших да викна лекар да ми бие инжекция - Милгама-М , това, което ми биха и преди няколко седмици при предишната контузия. Звъннах на 112 с молба да ме свържат с лекар в бърза помощ, защото до рецепцият на хотела нямаше как стигна в този момент, а телефони в стаята нямаше. Свързах се аз с докторицата и й обясних ситуацията, не мога да ходя, боли и съм сам до вечерта, няма как да се нахраня на обяд, няма как да се изкъпя, не мога да направя нищо... отговор - г-не, това не е от нашата компетенция, ние поемаме спешни случаи на плажа и катастрофи, обадете се на рецепцията. Тряс телефона. Бяс обхваща съзнанието и тялото ми. Успявам да се изравя в леглото за 20-тина минути и до като не е затихнал беса да навлека тениска и шорти и да тръгна към града, където видях лекарски кабинет. След 1км. и час и 15 минути стигам до там. Звъня на вратата на лекарката, карък - извън града е и ще се върне вечерта, да мина към 21:00.... Оп, видях аптека на идване, ще пробвам с Милгама-та на хапчета, и такова пих след инжекциите преди две седмици. Иненадаааа, в аптеката не дават нищо без рецепта, не се трогнаха от вида ми на дрогирано пате, нито от молбите и увещанията, че зная какво правя, трябва ми рецепта - респективно преглед от лекар. Единственият такъв в този момент е в поликлиниката, която е в съседство с кабинета за бърза помощ и оная пача, компетентната по катастрофи, на 3 км. от мен. Такси, йок, телефони на таксита също... бахти курорта. Хора предлагат да ме заведат на лекра виждайки вида ми на улицата, но вече ме тресе желанието да навра главите на законотворците, лекарите в бърза помощ и аптекарките в задниците им. Поне на тези в Приморско. Това желание се е усилило до степен да не чувствам болка, изправям се на сила и помема към плажа на пук на всичко и всички. По пътя забърсвам няколко вестника и списания, а голямото щастие е една тента с две масажни кушетки на самият плаж. Скъпо, евтино, майната му, лягам и умирам за около час, бонус от масажистката. Евала, има и свестни хора макар и да трябва с микроскоп да ги търсиш. А след масажа лягам на топлия пясък до сами тентата и почивам цееелият ден на плажа. Е ден силно казано, целият след обяд от 15 до към 20 часът. Моичките са се върнали от Силистар и звънят да ме питат къде съм и какво става, оказва се, че по пътя леко катастрофирали и за малко да има street fight. Разминало се само със счупен фар и одран калник на другата кола. А въпреки мечтата ми да се кача на мото-делта-планер (имаше такъв на близо), вечерта разбрахме, че е имало самолетна катастрофа, наводни се с комисии по безпоасността и мечтата ми сви крилото и "отлетя".
По програма трябваше да имаме вечеря същият ден, оказа се, през деня готвача си счупил ръката, дребните костици на дланта и са го оперирали по спешност,  без упойка - алергичен бил. Реших, че това вече ми идва много, обездвижен и толкова сакатлъци око мен... запалихме колата на момчето без книжка и се прибрахме част от групата. Другата част се разходили до Бегликташ (или нещо такова) и едно момче от компанията си срязал стъпалото на остър камък, до спетен да го бинтоват и да забрави за плаж. Това всичкото в рамките на четири дни, а за капак ми изчезна поръчка от UK изпратена по пощата, едно дълго чакано рутерче за новата квартира и трябваше да карам на мобилен интернет. А там пък Мтел ме докараха до умопомрачителна ментална криза, до степен да си прекратя договрните отношения с тях на всяка цена. Но това е тема за друга публикация. Та ако сте ме изтърпяли до тук и сте прочели всичко, надявам се виждате положителната страна на това да си жив и здрав, ценете здравето си и се радвайте на всеки миг, запълнете се с хубави емоции и смело напред.

Поздрави и хубва ден ви желая.

на погребението му валяло като из ведро. Всички се намокрили до кости, ама Марко останал сух, защото го погребвали в пломбиран ковчег (така бил намачкан от валяка, който го убил, че не бил за гледане).